Краткосрочните наеми в България са изправени пред нов етап на развитие, на фона на обсъжданите в Европейския съюз мерки за по-добра достъпност на жилищата. Предложенията дават възможност на градовете да въвеждат ограничения в райони, където жилищният пазар е под силен натиск, но според представители на сектора все още е рано да се говори за забрана на краткосрочните наеми в България.

Краткосрочните наеми отново са в центъра на дебата

Европейската комисия предлага нова рамка, която би позволила на местните власти да предприемат конкретни мерки в райони с проблеми с достъпността на жилищата. Темата е особено чувствителна в големите туристически градове, където краткосрочните наеми често се разглеждат като един от факторите, влияещи върху жилищния пазар.

Борис Павлов, председател на Асоциацията за туристически имоти и иновации и съосновател на OnSeason, подчертава, че предложението все още не е прието и предстои да бъдат изяснени редица въпроси. Според него не трябва автоматично да се приема, че ограничаването на краткосрочните наеми ще реши проблема с недостъпните жилища.

Краткосрочните жилища са малка част от фонда

По данни, цитирани в анализа, около 1,2% от жилищата в Европа се използват за краткосрочно отдаване, докато приблизително 20% от жилищата стоят празни.

Това според представителите на сектора показва, че жилищният проблем има много по-сложен характер и не може да бъде обяснен единствено с развитието на платформите за краткосрочни наеми.

В същото време в някои конкретни градове натискът действително е значителен. Сред примерите са Барселона и Венеция, където местните власти вече предприемат различни мерки за ограничаване на туристическите жилища.

Ограничаването не означава автоматично повече жилища за дългосрочен наем

Един от основните аргументи на представителите на сектора е, че жилище, което бъде извадено от краткосрочния пазар, не задължително се превръща в дългосрочен наем.

Като пример е посочен френският град Биариц. Там около 6000 имота са били извадени от пазара на краткосрочни наеми, но само приблизително 5% от тях са започнали да се отдават дългосрочно.

Това означава, че ефектът от подобни ограничения може да зависи в голяма степен от конкретния местен пазар и от поведението на собствениците.

Пазарът в България продължава да расте

В България сегментът на краткосрочните наеми продължава да се развива, но през настоящия летен сезон заетостта е по-ниска спрямо миналата година.

Сред посочените причини са по-високите цени, геополитическата несигурност и общата икономическа обстановка. Според Павлов цените са се увеличили нормално спрямо предходната година, но в момента предлагането все още изпреварва търсенето.

Това може да постави собствениците и операторите на краткосрочни жилища пред необходимостта да бъдат по-гъвкави при определянето на цените и управлението на имотите.

Какво може да се промени с новите европейски правила?

Предстои да стане ясно как точно ще изглежда европейската рамка и как ще бъде приложена в отделните държави. Възможният подход е да се даде по-голяма свобода на местните власти да реагират според конкретната ситуация на техния жилищен и туристически пазар.

Според представителите на сектора обаче е важно решенията да бъдат основани на реални данни, а не на общи оценки за влиянието на краткосрочните наеми.

Пазарът има и значим икономически принос. По данни, цитирани от Павлов, краткосрочните наеми генерират около 149 млрд. евро за европейската икономика, като приблизително 40 млрд. евро са свързани с данъчни приходи.

Какво предстои за краткосрочните наеми у нас?

Българският пазар вероятно ще бъде повлиян както от европейските регулации, така и от развитието на местната нормативна рамка. Ключови ще бъдат конкретните правила, начинът на контрол и евентуалните правомощия на общините.

Засега данните показват по-скоро пазар на етап адаптация – предлагането остава високо, а заетостта през летния сезон е по-слаба спрямо предходната година. При въвеждане на по-ясни правила и по-добро изсветляване на сектора балансът между търсенето и предлагането може постепенно да се промени.