Недостигът на жилища се превърна в сериозен проблем за редица големи европейски градове. На фона на растящите наеми и цените на имотите различни столици търсят свои решения – от мащабни общински жилищни програми и предоставяне на публична земя до превръщане на празни офис сгради в апартаменти.

Виена разчита на общинския жилищен фонд

Австрийската столица отдавна прилага модел, при който общината има значителна роля на жилищния пазар. Градът притежава около 220 хил. общински жилища, които отдава под наем, а още около 200 хил. са субсидирани жилища.

Според данните, цитирани от Investor.bg, над 60% от жителите на Виена живеят в един от тези два типа жилища. Големият достъпен жилищен фонд има значение и за частния пазар, тъй като създава алтернатива на свободните наеми.

Базел използва общинската земя

Швейцарският Базел залага на друг подход. Вместо общината да продава ценната земя, тя може да я предоставя под наем на жилищни кооперации или инвеститори, които изграждат жилища.

Така строителите не трябва да включват високата цена на терена в крайната стойност на проекта, докато общината запазва собствеността върху земята. Около 40% от жилищата в кооперации в Базел се намират върху държавна земя.

Подобни модели се разглеждат и в Барселона и Лисабон.

Париж превръща офиси в жилища

Френската столица търси допълнително жилищно пространство и чрез промяна на предназначението на съществуващи сгради.

През 2014 г. Париж въвежда механизъм, който позволява на общината да се възползва от право на първи отказ в определени квартали, за да увеличава дела на достъпните жилища.

Градът си е поставил цел до 2035 г. социалните жилища да достигнат 30% от жилищния фонд за хората с ниски доходи.

Паралелно с това през 2026 г. са идентифицирани 61 проекта за преобразуване на празни офис сгради в жилища. Очаква се те да създадат до 8200 нови жилища във вътрешните предградия на Париж.

Прага строи жилища за ключови служители

Чешката столица е избрала различен модел, насочен към хората, които са необходими за нормалното функциониране на града – медицински работници, учители, полицаи и болногледачи.

В Прага са изградени около 660 нови енергийно ефективни жилища, предназначени за служители от държавния сектор. Благодарение на икономиите от мащаба наемите трябва да бъдат около 20% под пазарните нива.

При този модел не банката или инвеститорът избира наемателите. Това се прави от съответните болници или държавни институции, които могат да използват достъпните жилища като допълнителен инструмент за привличане на служители.

Дъблин се насочва към средната класа

Ирландската столица има различен проблем – хората със средни доходи често печелят твърде много, за да получат социално жилище, но недостатъчно, за да си позволят спокойно наемите на частния пазар.

Затова през 2021 г. Ирландия стартира програма за достъпни жилища именно за тази група. В Дъблин домакинствата трябва да имат нетен годишен доход под 66 хил. евро, за да кандидатстват.

Жилищата се управляват от неправителствени организации или държавни структури, а наемите са средно с близо 30% под пазарните нива. Ирландското правителство си е поставило цел до края на десетилетието да осигури 18 хил. жилища под наем на по-ниски цени.

Берлин остава пример за силен натиск върху пазара

В германската столица жилищният проблем продължава да бъде особено остър. Преди пет години жителите на Берлин гласуваха на необвързващ референдум за подготовка на закон, който би засегнал големите имотни компании с над 3000 жилища.

До конкретни действия след референдума не се стига, а междувременно средните цени на новите договори за наем са се увеличили с около 50%.

Примерите от европейските градове показват, че няма единен модел за увеличаване на достъпните жилища. Някои разчитат на собствен общински фонд, други използват публичната земя, трети преобразуват съществуващи сгради, а четвърти създават жилища за конкретни групи от населението.