Експерт: Страната трябва да промени начина на финансиране и да насочи средствата към най-неефективните сгради

Санирането на жилищния фонд в България се движи твърде бавно, за да бъдат постигнати поставените цели за енергийна ефективност. Ако настоящият темп се запази, обновяването на нуждаещите се сгради може да продължи над 200 години. Това показва оценка на Българската асоциация за изолация в строителството.

От началото на политиките за обновяване на сградния фонд през 2007–2008 г. досега по различни програми са обновени под 3000 многофамилни сгради, докато общият им брой е около 65 000.

100% безвъзмездното финансиране не решава проблема

Според инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолация в строителството, един от основните проблеми е моделът, при който санирането се извършва основно с 100% грантово публично финансиране.

При ограничен ресурс този подход не позволява обновяването да се извършва с необходимите темпове. Освен това достъпът до финансиране често зависи от това доколко активна и организирана е конкретната етажна собственост, а не непременно от това коя сграда има най-голяма нужда от обновяване.

Така се получава ситуация, при която добре организиран блок може да получи изцяло финансиран ремонт, докато друга сграда в по-лошо състояние остава извън програмата.

Санирането не е просто поставяне на изолация

Експертът обръща внимание и на друг проблем – решенията за материалите и дебелината на изолацията не трябва да се вземат само по общото правило, че „колкото повече, толкова по-добре“.

Преди започване на ремонт е необходимо техническо обследване и изчисления, които да покажат състоянието на стените, прозорците, покрива и останалите елементи на сградната обвивка.

Особено значение имат т.нар. топлинни мостове – конструктивни елементи като бетонни колони и греди, през които топлината може да се губи по-лесно.

Затова ефективното саниране трябва да разглежда сградата като цялостна система, а не само като фасада, върху която се поставя изолация.

Външна или вътрешна изолация?

Външната изолация обикновено е предпочитаният вариант, когато техническите и архитектурните условия го позволяват. При сгради с ценни фасади или статут на културни ценности обаче това невинаги е възможно.

Вътрешната изолация има свои предимства, но при постоянно обитавани жилища външната изолация обикновено позволява на стените да запазят по-голяма част от топлинната си инерция.

Особено неефективен е подходът всеки собственик в една многофамилна сграда да изолира жилището си самостоятелно. Това може да доведе до прекъсвания на топлоизолационния слой и появата на допълнителни топлинни мостове.

Необходим е нов модел на финансиране

Според експерта решението не е просто държавата да увеличава размера на грантовете. Необходими са дългосрочни финансови механизми, които позволяват на собствениците да инвестират в обновяването и постепенно да изплащат направените разходи чрез реализираните икономии от енергия.

При подобен модел публичните средства могат да се използват като гаранции, субсидиране на лихви или други инструменти, които намаляват цената и риска за собствениците.

Това е важно и за еднофамилните къщи и малките жилищни сгради, които в голяма степен остават извън традиционния модел за финансиране на санирането.

200 години срещу 30

Разликата между сегашния темп и необходимото темпо за обновяване на сградния фонд е огромна.

При настоящия модел пълното обновяване на нуждаещите се сгради би отнело над 200 години. Европейската цел е приблизително 3% от сградния фонд да бъде обновяван всяка година, което би означавало хоризонт от около 30 години.

Това показва, че проблемът не се свежда само до размера на средствата за следващата програма. Необходима е промяна в самата система на финансиране и в начина, по който се определят сградите, които получават подкрепа.

По-бързото обновяване на жилищния фонд би донесло не само по-ниски сметки за отопление и охлаждане, но и по-добър комфорт, по-висока енергийна ефективност и подобряване на състоянието на сградите.