По-малко нови жилища, но бум при бизнес сградите: Как се променя строителството в София?

По-малко нови жилища, но бум при бизнес сградите: Как се променя строителството в София?

16.11.2026 16:08

Новото строителство в България се сви с 27%, но София показва различна тенденция

Жилищното строителство в столицата отчита умерен спад, докато търговските и промишлено-складовите сгради бележат сериозен ръст. Намаляват и сделките с имоти в най-големите градове.

Новото строителство в България отчита сериозно забавяне през третото тримесечие на 2026 г. Стартираната разгъната застроена площ в страната е намаляла с 27% на годишна база, а индексът на строително-инвестиционната активност достига най-ниската си стойност за последните три години.

На този фон София показва по-различна картина. Докато жилищното строителство в столицата се забавя, при търговските, промишлените и складовите сгради се наблюдава значителен ръст. Това показват данните от последния тримесечен доклад на Националния регистър за строителство и реконструкции (BCC.bg).

Новото строителство в страната се свива с 27%

През периода юли–септември 2026 г. стартираната разгъната застроена площ в България възлиза на приблизително 1,53 млн. кв. м. Това е спад от 27% спрямо същия период на миналата година и около 43% спрямо предходното тримесечие.

Показателят е важен ориентир за развитието на строителния сектор, тъй като отчита обема на новите проекти, по които реално започват строителни дейности.

Макар тримесечните резултати да могат да бъдат повлияни от сезонни фактори, значителното понижение на годишна база показва отслабване на потока от нови инвестиционни проекти.

Строителната активност достига тригодишно дъно

Забавянето се потвърждава и от BCC Market Index. В ноемврийското си издание индексът достига 120,2 пункта при 158,3 пункта година по-рано. Това представлява годишно понижение от 24,1% и най-ниската стойност за последните 36 месеца.

Още през март 2026 г. показателят е бил 163,4 пункта. Така за осем месеца той намалява с приблизително 26%.

Въпреки отчетливия спад индексът остава над дългосрочното референтно равнище от 100 пункта, изчислено на база периода 2005–2025 г. Това означава, че строително-инвестиционната активност все още е над историческата база за сравнение.

София показва неочакван обрат при различните видове строителство

Данните за столицата разкриват съществени различия между отделните сегменти на строителния пазар.

Жилищните сгради отчитат понижение от 8,5% на годишна база, като индексът достига 161,5 пункта.

При търговските сгради обаче се наблюдава ръст от 116,3%, а индексът достига 131,8 пункта.

Още по-сериозно е увеличението при промишлените и складовите сгради. Там индексът достига 160,2 пункта, което представлява ръст от 46,6% спрямо година по-рано.

Тези резултати показват, че забавянето не засяга еднакво всички сегменти. Докато жилищният пазар преминава през по-умерен период на активност, бизнесът продължава да генерира интерес към търговски и индустриални площи.

Сделките с имоти намаляват в цялата страна

По-слабата строителна активност съвпада и със забавяне на пазара на недвижими имоти.

По данни на Агенцията по вписванията през третото тримесечие на 2026 г. в България са вписани 45 312 продажби на имоти. За сравнение, през същия период на 2025 г. те са били 58 184.

Това представлява спад от 22,1% на годишна база.

Понижение се наблюдава и в четирите най-големи града:

  • София – спад от 21,2%;

  • Пловдив – спад от 23,9%;

  • Варна – спад от 26,3%;

  • Бургас – спад от 14,3%.

Така едновременно се наблюдават по-малко сделки с имоти и намаляване на броя на новите строителни проекти.

Какво означава забавянето за предлагането на жилища?

Според Петър Мастиков, главен анализатор в Националния регистър за строителство и реконструкции (BCC.bg), данните показват сложна пазарна картина, която не може да бъде обобщена само с националния спад.

Той обръща внимание на различията между регионите и видовете строителство. В София жилищният сегмент отчита умерено понижение, докато търговските, промишлените и складовите сгради се развиват с по-висока динамика.

Съществен е и времевият ефект от намаляването на новите строителни стартове. По-слабата покупателна активност се усеща на пазара в момента, но ограничаването на новите проекти може да се отрази върху предлагането през следващите години.

Ако търсенето се възстанови, докато новото строителство остане ограничено, в определени сегменти може отново да възникне недостиг на имоти и допълнителен натиск върху цените.

Спадът не означава непременно криза в строителството

Въпреки отчетливото понижение на показателите от BCC.bg уточняват, че данните не дават основание да се говори за криза в строителния сектор.

Спадът на стартираните площи отразява конкретен етап от инвестиционния цикъл и не означава автоматично намаляване на целия обем строителство, което вече е в ход.

Основният извод е, че пазарът се променя неравномерно. Жилищното строителство се забавя, докато някои бизнес сегменти продължават да се развиват активно. Именно тази разлика ще бъде важна за бъдещото предлагане на имоти и инвестиционните решения през следващите години.

Сподели новината

Тагове