Парк „Мусагеница“ отново повдигна въпроса за частната собственост в зелените площи
Споровете около частните терени в столичните паркове отново поставиха на дневен ред въпроса защо общината не може просто да изкупи тези имоти и да сложи край на дългогодишните конфликти. Казусът с парк „Мусагеница“ показва, че подобно решение далеч не е толкова лесно, колкото изглежда.
Защо има частни имоти в парковете?
Голяма част от тези терени са възстановени на бивши собственици след реституцията през 90-те години. Впоследствие те попадат в устройствени планове като зелени площи, което силно ограничава възможностите за използването им.
Така възниква конфликт между обществения интерес за запазване на парковете и правото на частна собственост, гарантирано от Конституцията.
Защо общината не може просто да ги купи?
На практика изкупуването на всички частни терени би изисквало огромен финансов ресурс, с който Столичната община не разполага. Освен това всяка сделка трябва да бъде извършена по пазарни правила, а не на административно определени цени.
При липса на съгласие между собственика и общината не съществува механизъм имотът да бъде придобит по опростена процедура само защото попада в парк.
Възможно ли е отчуждаване?
Българското законодателство допуска отчуждаване за държавни или общински нужди, но само при наличие на законови основания и след изплащане на предварително и справедливо обезщетение.
Това означава, че процедурата е дълга, изисква значителен бюджет и не може да бъде приложена едновременно за всички подобни имоти.
Какъв е проблемът за собствениците?
От една страна, те притежават законно придобити имоти. От друга – ограниченията за застрояване често намаляват възможностите да се разпореждат свободно със собствеността си.
Именно този баланс между защитата на обществения интерес и правото на собственост превръща подобни казуси в едни от най-сложните в устройственото планиране.
Какво предстои?
Според експерти решаването на подобни спорове изисква индивидуален подход към всеки конкретен имот, както и дългосрочна стратегия за финансиране на евентуални отчуждителни процедури. Без достатъчен финансов ресурс и ясна нормативна рамка подобни казуси ще продължат да възникват и през следващите години.


