Чл.1. С наредбата се определят правилата и нормативите за устройството на територията, както и нормативите за необходимата земя при застрояване, с оглед ефективното използване на териториите и поддържането на природното равновесие.
Чл.2. (1) Устройството на територията се осъществява съобразно устройствените схеми, общите и подробните устройствени планове.
(2) Като неразделна част на устройствените планове се изработват съобразени с изискванията на наредбата правила и нормативи за прилагането им, които се одобряват от компетентния орган едновременно с плановете.
Чл.3. (1) Специфични правила и нормативи по чл.13, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които се допуска специален режим на устройство и контрол и отклонения от правилата и нормативите на тази наредба при съобразяване със специалните нормативни актове, може да се създават към устройствените планове за:
1. територии с особена териториалноустройствена защита и територии с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3 и § 5, т.4 и 5 ЗУТ;
2. територии с характерна селищна структура, със сложни теренни и геоложки условия, с неблагоприятни санитарно-хигиенни условия, с курортно-лечебни и биологически ресурси, както и със специфични производствени дейности.
(2) Със специфичните правила и нормативи по ал.1, т.1 към подробните устройствени планове може да се установява режим на застрояване и предназначение съобразно фактическото разположение на заварени строежи - обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ), с оглед на архитектурно-композиционното единство, заедно с необходимото за това пристрояване и/или надстрояване, като се спазват санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и след съгласуване с Министерството на културата.
(3) Специфичните правила и нормативи по ал.1 се одобряват от компетентния орган едновременно с устройствените планове въз основа на решение на Националния експертен съвет, взето преди одобряването им по реда на чл.13, ал.3 ЗУТ.

Чл.4. (1) Предназначението на териториите и на поземлените имоти се определя с одобрените устройствени схеми и планове.
(2) За територии и поземлени имоти без одобрени устройствени схеми и планове като тяхно налично предназначение се счита фактическото им ползване, доколкото то не противоречи на забрани, установени със закон или друг нормативен акт.
(3) С районните устройствени схеми и с общите устройствени планове на общини или части от тях се определят следните територии с основно предназначение съгласно чл.7 ЗУТ:
1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);
2. земеделски територии;
3. горски територии;
4. защитени територии;
5. нарушени територии за възстановяване.
(4) Границите и обхватът на териториите по ал.3 се определят в съответствие с наличното предназначение на териториите (фактическото им ползване) и в съответствие с проектното предвиждане и решение на устройствената схема или устройствения план. Със заданието за проектиране на общ устройствен план на община или на част от нея може да се изиска определяне предназначението на териториите и по ал.7.
(5) С общите устройствени планове на градовете и землищата им (или на части от тях) и на селищните образувания с национално значение се определя общото (преобладаващото) предназначение за обединени в територии множество поземлени имоти със сходни характеристики.
(6) С подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот.
(7) Предназначението на териториите и поземлените имоти по ал.5 и 6 може да бъде:
1. за жилищни нужди;
2. за производствени и складови дейности;
3. за рекреационни дейности, курортен и вилен отдих;
4. за озеленени площи, паркове, градини и горски паркове;
5. за спорт и атракции;
6. за културно-историческо наследство;
7. за обществено и делово обслужване;
8. за движение и транспорт;
9. за инженерно-техническа инфраструктура;
10. за комунално обслужване;
11. за земеделска дейност;
12. за горски насаждения;
13. за водни площи;
14. за природна защита;
15. за превантивна защита;
16. за възстановяване и рекултивация;
17. за специално предназначение;
18. за смесено предназначение;
19. за друго предназначение.
(8) Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, в т.ч. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, се извършва въз основа на подробен устройствен план за съответната територия или за съответните поземлени имоти. PAGE_BREAK

Чл.5. (1) Устройството на териториите и на поземлените имоти е съвкупност от дейности по използване, опазване, застрояване, в т.ч. рекултивиране и благоустрояване.
(2) С устройствените планове за териториите и за поземлените имоти с установено предназначение се определя съответен режим на устройство, който съдържа правила, изисквания и нормативи.
(3) За територии с определено основно предназначение по чл.4, ал.3 с районните устройствени схеми и общите устройствени планове на общини и части от тях се определя най-общ режим на устройство, който се изразява с цели, мерки, ограничения и изисквания за опазване, използване, застрояване и развитие на териториите.
(4) За територии с определено общо (преобладаващо) предназначение на обединените в тях поземлени имоти по чл.4, ал.5 се определя общ режим на устройство, който се изразява с правила и нормативи, одобрявани заедно с плана при условията и по реда на чл.2, или със специфични правила и нормативи, одобрявани при условията и по реда на чл.3.
(5) За поземлени имоти с определено конкретно предназначение по чл.4, ал.7 с подробен устройствен план се определя конкретен режим на устройство за всеки имот, който се изразява с нормативи, означавани на плана.
(6) Когато с устройствен план е определен общ (преобладаващ) режим на устройство за обединени в територия поземлени имоти, нормативите се отнасят за всеки от имотите, без да се допускат за който и да е от имотите по-високи стойности, съответно по-ниски стойности от общо нормираните с плана, както и по-високи, съответно по-ниски стойности от максималните и минималните стойности, посочени в наредбата, извън случаите по чл.3.
Чл.6. (1) С общ устройствен план на град или селищно образувание с национално значение за територии, за които се определя общ (преобладаващ) режим на устройство на обединените в тях поземлени имоти, могат да се определят следните типове устройствени зони и техните разновидности съгласно наредбата:
1. жилищни, означени като (Ж), в т.ч. жилищни с малка (Жм), средна (Жс) и голяма (Жг) височина, плътност и интензивност на застрояване;
2. производствени и складови, означени като (П), в т.ч. чисто производствени (Пч), предимно производствени (Пп) и високотехнологични производствени (Пс);
3. рекреационни, означени като (О), в т.ч. курортни (Ок), вилни (Ов) и озеленени (Оз);
4. смесени, означени като (С), в т.ч. смесени централни, означени като (Ц).
(2) Когато обединени в територии поземлени имоти или отделни самостоятелни поземлени имоти не могат да се отнесат към определените по ал.1 типове устройствени зони и техните разновидности, с устройствения план за тях се определя собствен режим на устройство съобразно предназначението по чл.4, ал.7.

Чл.7. При определяне на предназначението, необходимата площ и режима на устройство и застрояване на поземлени имоти се използват следните показатели, за които се определят нормативни стойности с устройствен план в съответствие с препоръчителните и пределно допустимите нормативни стойности по тази наредба:
1. показател за площ на необходимата земя (или площ на поземления имот) за съответен обект;
2. показател за плътност (процент) на застрояване на урегулирания поземлен имот (П застр.);
3. показател за интензивност на застрояване на урегулирания поземлен имот (К инт.);
4. показател за процент на усвояване на поземления имот (П усв.);
5. показател за процент на озеленяване на урегулирания поземлен имот (П озел.).
Чл.8. Показателят за площ на необходимата земя (или площ на поземления имот) за обект се определя чрез:
1. площта на земята, която се полага за съответния обект в зависимост от неговия капацитет, изразена в кв. м;
2. площта на земята, която се полага на един ползвател (обитател) на обекта, изразена в кв. м на един ползвател (обитател);
3. площта на земята, която се полага на единица дължина на линеен обект, според необходимите отстояния от двете страни на обекта, изразена в кв. м на 1 линеен метър.
Чл.9. (1) Показател за плътност (процент) на застрояване в урегулиран поземлен имот (П застр.) е отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на имота, изразено в процент.
(2) Показател за плътност на подземно застрояване в урегулиран имот (П подз.) е отношението на сбора от застроените площи на първия подземен етаж спрямо площта на урегулирания имот, изразено в процент.
(3) Застроена площ в урегулиран имот е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградите, вкл. площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ не се включват наддаването на цокъла на сградите, терасите, външните стълби и стълбищните площадки, рампите, гаражите и другите елементи с височина до 1,2 м от средното ниво на прилежащия терен.
(4) В застроената площ на първия подземен етаж (подземната застроена площ) се включва площта на подземното застрояване под сградите и извън очертанията на сградите по външните очертания на стените и фундаментите.
(5) Разликата между застроената площ и площта на урегулирания поземлен имот е свободната дворна площ. За свободна дворна площ се считат и откритите тераси, както и озеленените площи върху подземните етажи, ако те са устроени за ползване.
Чл.10. (1) Показател за интензивност на застрояване (К инт.) на урегулиран поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ (сбор от застроената площ на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена) спрямо площта на имота, изразено в абсолютно число.
(2) В разгънатата застроена площ по ал.1 се включват и целите площи на балкони, лоджии и тераси в надземните етажи, измерени по външните им очертания, както и застроените площи в подпокривните пространства на сградите, когато не са тавански складови помещения.
(3) Показател за интензивност на подземно застрояване (К инт. подз.) на урегулиран поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ на подземните нива спрямо площта на имота, изразено в абсолютно число.
(4) Показател за интензивност на обемно застрояване (К инт.-об.) е отношението на обема на сградата/сградите на основното и допълващото застрояване в куб. м спрямо площта на урегулирания поземлен имот в кв. м, изразено в абсолютно число.
Чл.11. Показател за процент на усвояване на урегулиран поземлен имот (П усв.) е отношението на сбора от застроените площи и всички площи с изкуствена настилка (тераси, алеи, тротоари, площадки, паркинги, външни стълби, рампи и др.) спрямо площта на имота, изразено в процент.
Чл.12. Показател за процент на озеленяване на урегулиран поземлен имот (П озел.) е отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент.
Чл.13. При комплексно застрояване (жилищно, курортно, производствено) стойностите на показателите се определят, както следва:
1. спрямо площта на прилежащата територия на сградите (нето територия) и
2. спрямо площта на територията на целия комплекс (бруто територия). PAGE_BREAK

Чл.14. Жилищните територии обхващат части от населеното място, в които са обединени урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно за жилищно застрояване.
Чл.15. (1) Площта на жилищните територии в различни по големина населени места в зависимост от броя на техните обитатели се определя с устройствените планове, като се спазват следните препоръчителни стойности:

(2) В бруто площта на жилищните територии по ал.1 са включени: жилищни терени (урегулирани жилищни имоти), терени (урегулирани имоти) за обществени и обслужващи сгради, терени за улици и паркинги и терени (урегулирани имоти) за обществени озеленени площи.
(3) Площта само на жилищните терени (нето жилищни терени или урегулирани жилищни имоти) като процент от площта на жилищните територии на населените места се определя съгласно следните ориентировъчни нормативи:
1. в големи и средни градове - 50 - 55 на сто;
2. в малки градове - 55 - 60 на сто;
3. в много малки градове и села - 65 - 75 на сто.
(4) За много големи градове с над 400 хил. жители площите по ал.1 и 3 се определят по специални проучвания към общия устройствен план.
Чл.16. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват минималните размери за лице и повърхност на имотите, определени с чл.19, ал.1 ЗУТ.
(2) При урегулиране на поземлени имоти за средно и високо жилищно застрояване, за комплексно жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два съседни имота или за друго специфично застрояване размерите на урегулираните имоти се определят с подробен устройствен план, без да се спазват нормативите по чл.19, ал.1 ЗУТ.
Чл.17. Съобразно характера на устройство и застрояване жилищните територии могат да се отнасят към следните разновидности на устройствена жилищна зона по чл.6, ал.1, т.1:
1. с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м) и с малка плътност и интензивност на застрояване, означена като Жм;
2. с преобладаващо застрояване със средна височина (до 15 м) и със средна плътност и интензивност на застрояване, означена като Жс;
3. с преобладаващо застрояване с голяма височина (над 15 м) и с голяма плътност и интензивност на застрояване, означена като Жг;
4. с преобладаващо комплексно застрояване, означена като Жк.
Чл.18. (1) Жилищни зони (територии) Жм могат да се предвиждат във всички населени места.
(2) Жилищни зони (територии) Жс могат да се предвиждат в градовете.
(3) Жилищни зони (територии) Жг могат да се предвиждат в средните, големите и много големите градове.
(4) Жилищни зони (територии) Жк могат да се предвиждат в малките, средните, големите и много големите градове.
(5) С устройствените планове на населените места в зависимост от конкретните условия и особености могат да се определят и допълнителни разновидности на посочените в ал.1-4.
(6) За жилищни територии със специфични характеристики, посочени в чл. 3, ал. 1 и 2, с устройствен план могат да се определят специфични правила и нормативи в отклонение от изискванията на тази глава.
Чл.19. (1) В жилищните територии отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за нежилищни обслужващи обекти, определени в съответствие с функционално-устройствените, санитарно-хигиенните, противопожарните и други технически изисквания и норми:
1. сгради за социални, учебни, просветни, културни, спортни, здравни и религиозни дейности;
2. магазини и заведения за хранене;
3. сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
4. обществени озеленени площи;
5. надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили.
(2) Освен обектите по ал.1 в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците им и съобразно функционално-устройствените, санитарно-хигиенните, противопожарните и други технически изисквания и норми могат да се изграждат:
1. административни и делови сгради;
2. хотелски сгради;
3. занаятчийски работилници;
4. сгради за безвредни производствени дейности;
5. бензиностанции, газостанции и автосервизи.
(3) С устройствения план на населено място за всяка конкретна жилищна зона (територия), определена според разновидностите в чл.18, ал.1-4 или ал.5, се предвижда конкретен набор от нежилищни обслужващи обекти по ал.1 и 2, тяхното местоположение, капацитет и начин на застрояване.
Чл.20. В урегулираните имоти за жилищни нужди освен жилищните сгради (основното застрояване) са допустими и постройки на допълващото застрояване по чл. 79 при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и норми.
Чл.21. (1) Урегулираните имоти за жилищно застрояване в жилищните територии се устройват и застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със следните препоръчителни стойности и пределно допустими стойности:

PAGE_BREAK

(2) С подробните устройствени планове в населените места според конкретните условия и особености могат да се предвиждат стойности на показателите на застрояване, които излизат извън диапазона на препоръчителните стойности, но не могат да се предвиждат стойности над пределно допустимите максимални стойности и под пределно допустимите минимални стойности.
(3) Стойностите на плътността на подземното застрояване в урегулираните жилищни поземлени имоти (П подз.) могат да бъдат най-много 1,5 пъти по-големи от стойностите на плътността на застрояване (П подз. І 1,5 П застр.).
(4) Стойностите на интензивността на подземното застрояване ( К подз.) при средно и високо надземно застрояване в урегулираните жилищни имоти могат да бъдат най-много 0,5 пъти от стойностите на интензивността на застрояване (К подз. І 0,5 К инт.), като в тях не се включват подземните паркинги.
Чл.22. (1) В поземлени имоти, квартали и територии, урегулирани за комплексно (групово) жилищно застрояване, се спазват следните препоръчителни и пределно допустими стойности на нормативите за прилежащите на жилищните сгради територии (нето жилищните територии):
1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 20 до 30 на сто, най-много 40 на сто;
2. интензивност на застрояване - (К инт.) - от 0,6 до 1,5, най-много 2,0 за големите и много големите градове и най-много 1,5 за малките и средните градове;
3. плътност (процент) на усвояване - (П усв.) - от 40 до 50 на сто, най-много 60 на сто;
4. озеленена площ - (П озел.) - от 50 до 60 на сто, най-малко 40 на сто.
(2) Стойностите на плътността и интензивността на подземното застрояване се определят съгласно чл.21, ал.3 и 4.
Чл.23. (1) В съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране могат да се образуват и урегулират поземлени имоти за:
1. съществуващите жилищни блокове;
2. нови жилищни сгради с предимно малко и средно по височина застрояване;
3. обектите по чл.19, ал.1 и 2 съобразно санитарно-хигиенните, противопожарните и други технически изисквания и норми.
(2) При определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищните блокове (нето жилищните терени) и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове се спазват пределно допустимите стойности на нормативите по чл.22 и се ползва начинът съгласно приложение No 1.
(3) Урегулираните имоти за ново жилищно строителство по ал.1, т.2 се застрояват съгласно стойности на нормативите не по-високи от посочените в чл.21, ал.1 за жилищни зони със средно по височина застрояване и със средна плътност и интензивност (Жс).
(4) Прилежащите терени към жилищните блокове и урегулираните имоти за жилищно застрояване (нето жилищните терени) могат да заемат най-много 65 на сто от общата територия на жилищния комплекс.
(5) Обществените озеленени площи - градини и паркове по чл. 19, ал. 1, т. 4, трябва да заемат най-малко 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс.

Чл.24. Производствените територии са предназначени за устройство и застрояване предимно със сгради и съоръжения за производствени и складови дейности.
Чл.25. (1) Производствените територии според допустимостта за съчетаване на дейности могат да се отнасят към следните разновидности на производствена устройствена зона (П):
1. чисто производствена, означена като Пч;
2. предимно производствена, означена като Пп;
3. високотехнологична производствена (технологичен парк и др.под.), означена като Пс.
(2) С устройствените планове според конкретните индивидуални условия и особености могат да се определят и допълнителни разновидности на посочените в ал. 1 производствени територии.
(3) За производствени територии със специфични характеристики, посочени в чл.3, ал.1, т.2, с устройствен план могат да се определят специфични правила и нормативи в отклонение от изискванията на тази глава.
Чл.26. (1) Територии от разновидност "чисто производствена зона" (Пч) се застрояват с производствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения.
(2) В територии от разновидност "чисто производствена зона" се допуска изграждане на здравни пунктове, магазини и заведения за обществено хранене за ежедневните нужди на работещите, административни сгради и научно-експериментални бази към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната.
(3) При застрояване на урегулираните имоти на предприятията в територии от разновидност "чисто производствена зона" се спазват следните пределно допустими стойности на нормативите:
1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - най-много 70 на сто;
2. плътност (процент) на усвояване (П усв.) - най-много 85 на сто;
3. озеленена площ (П озел.) - най-малко 15 на сто;
4. интензивност на застрояване (К инт.) - най-много 2,4;
5. интензивност на застрояване, изразена в обем К инт.-об. - най-много 10,0.
(4) При преструктуриране на съществуващи производствени територии от разновидност "чисто производствена зона" в отделни урегулирани поземлени имоти може да бъде допусната плътност (процент) на застрояване до 85 на сто, плътност (процент) на усвояване до 100 на сто и интензивност на застрояване до 3,0, както и завишаване на К инт./об., ако това не противоречи на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и норми.
Чл.27. (1) Територии от разновидност "предимно производствена зона" (Пп) се застрояват с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения. В тях не се допускат производства с вредни отделяния, като:
1. предприятия на химическата и каучуковата промишленост с отпадъчни технологични продукти;
2. варо-бетонови центрове, асфалтови бази и други подобни обекти;
3. всякакъв вид леярни за черни и цветни метали.
(2) В територии от разновидност "предимно производствена зона" се допуска изграждане на жилищни сгради и общежития за персонала в предприятията, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, здравни заведения, професионално-технически училища, професионални бази и сгради на научно-експериментални бази към предприятията при спазване на хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.
(3) При застрояване на урегулираните поземлени имоти на предприятията в територии от разновидност "предимно производствена зона" се спазват следните пределно допустими стойности на нормативите:
1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - най-много 60 на сто;
2. плътност (процент) на усвояване (П усв.) - най-много 75 на сто;
3. озеленена площ (П озел.) - най-малко 25 на сто;
4. интензивност на застрояване (К инт.) - най-много 1,8;
5. интензивност на застрояване, изразена в обем (К инт.-об.) - най-много 8,5.
(4) При преструктуриране на съществуващи производствени територии от типа "предимно производствена зона" в отделни урегулирани поземлени имоти може да бъде допусната плътност (процент) на застрояване до 75 на сто, плътност (процент) на усвояване 90 на сто и интензивност на застрояване до 2,3, както и завишаване на Кинт./об., ако това не противоречи на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и норми.
Чл.28. (1) Територии от разновидност "високотехнологична производствена зона" (технологични паркове и др.под.) - (Пс), са самостоятелни, обособени в граници територии, предназначени за едно или няколко предприятия, свързани в технологичен комплекс, и необходимите обслужващи, административни, научни, учебни, рекреационни и други обекти. В тях не се допускат производства с вредни отделяния и влияния върху околната среда.
(2) В територии от разновидност "високотехнологична производствена зона" се изграждат предприятия с високотехнологични производства, лаборатории, комплекси и сгради за учебна и научно-експериментална иновационна дейност, административни и делови сгради и офиси, изложбени зали, жилищни сгради и общежития за изследователи, преподаватели и работещи в предприятията, магазини и заведения за обществено хранене и битово обслужване, хотели, здравни заведения, спортни и атракционни обекти, озеленени площи.
(3) При застрояване на урегулираните поземлени имоти на предприятията в територии от разновидност "високотехнологична производствена зона" се спазват следните пределно допустими стойности на нормативите:
1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - най-много 50 на сто;
2. плътност (процент) на усвояване (П усв.) - най-много 70 на сто;
3. интензивност на застрояване, изразена в обем (К инт.-об.) - най-много 7,0;
4. интензивност на застрояване (К инт.) - най-много 1,5;
5. озеленена площ (Позел.) - най-малко 30 на сто.
(2) При застрояване на урегулираните поземлени имоти за другите обекти в териториите от разновидност "високотехнологична производствена зона" се спазват правилата и нормативите, посочени в съответните глави на наредбата.
(3) При застрояване на териториите от разновидност "високотехнологична производствена зона" озеленените площи за общо ползване (парковете) трябва да заемат не по-малко от 20 на сто от общата територия. PAGE_BREAK

Чл.29. (1) Курортните територии, обособени в границите на населените места или в близост до тях, и курортните комплекси, обособени в самостоятелни граници като селищни образувания, са територии, предназначени за курортно лечение, отдих, туризъм и спорт в подходящо организирана среда с курортни ресурси, означени като (Ок).
(2) Според основния природен курортообразуващ фактор курортните територии и курортните комплекси са:
1. балнеолечебни;
2. климатични (морски, планински, равнинни);
3. комбинирани - балнеолечебни и климатични.
Чл.30. (1) Курортните територии в населени места и курортните комплекси се определят и планират с устройствени схеми, общи и подробни устройствени планове, а оразмеряването им се съобразява с капацитета на основния прилежащ природен курортообразуващ фактор, като се спазват следните нормативи за неговото рекреационно натоварване:
1. за крайморски равен пясъчен плаж - 8 кв.м/човек за ивицата до 20 м от водата и 12 кв. м/човек - за ивицата от 20 до 50 м;
2. за водна площ за къпане до 1,5 м дълбочина - 10 кв. м/човек;
3. за горски парк - от 750 до 1000 кв. м/ човек;
4. за ски-писти - от 250 до 400 кв. м/скиор.
(2) За морски курорти определящ за оразмеряването им е капацитетът на равния пясъчен плаж, а за планински зимни курорти - капацитетът на ски-пистите, независимо от наличието на други курортни фактори, като водни площи, тревни плажове, минерални води, паркови площи и др.под.
(3) При определяне големината на курортната територия или на курортния комплекс се отчита, че до 80 на сто от курортистите в морските курорти се намират едновременно на плажа и до 70 на сто от посетителите на зимните курорти се намират на ски-пистите.
(4) При определяне големината на курортната територия или на курортния комплекс се взема предвид и потокът от външни посетители от близки населени места, който ангажира част от рекреационния капацитет на плажа или на ски-зоната не по-малка от 20 на сто.
Чл.31. (1) В границите на курортните територии и курортните комплекси се отреждат терени и се урегулират имоти, в които могат да се изграждат:
1. курортни обекти за настаняване - хотели, пансиони, почивни домове, вили, санаториуми, ваканционни селища, къмпинги, бунгала и др.под.;
2. жилищни сгради за постоянно обитаване, в т.ч. за настаняване на курортисти;
3. сгради за общественообслужващи дейности: курортно-лечебни заведения, обекти за хранене, обекти за търговия, битови услуги, банкови услуги, административни обекти и др.под.;
4. спортни и рекреационни обекти и съоръжения: спортни полета, игрища, плувни басейни, пързалки, спортни зали, зали за забавни игри, дискотеки, клубове по интереси, хоби-ателиета, зали за музика, видеозали, изложбени зали и др.под.;
5. курортни паркове и други озеленени площи за широко обществено ползване;
6. обекти на транспорта и движението: гаражи и паркинги, автогари, пешеходни алеи и площи, велосипедни алеи, скиорски пътеки и плацове, станции на въжени линии, яхтени пристанища и др.под.;
7. обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване: складове, ремонтни работилници, автобази, бензиностанции и газостанции, отоплителни централи, мрежи на техническата инфраструктура, електроподстанции, трансформаторни постове, помпени станции, пречиствателни станции и др.под.
(2) Прилежащите терени или урегулирани имоти към сградите за настаняване могат да заемат не повече от 60 на сто от общата територия на курортната територия или курортния комплекс.
(3) Озеленените площи за общо ползване в курортния комплекс (курортните паркове) трябва да заемат не по-малко от 20 на сто от общата територия на комплекса.
(4) По границите на курортната територия и на курортния комплекс при необходимост се предвиждат изолационни озеленени ивици, които се включват в процента на озеленените площи по ал.3.
Чл.32. (1) Курортните територии в населени места и курортните комплекси се устройват съобразно следните нормативи за необходима площ:
1. необходима обща площ на курортната територия или курортния комплекс (бруто територия):
а) за курортна територия - от 150 до 200 кв. м/курортист;
б) за курортен комплекс - от 100 до 150 кв. м/курортист;
2. необходима площ за прилежащи терени към отделни видове курортни сгради за настаняване или за урегулирани имоти на сградите:
а) за хотели от категория до 3 звезди - от 60 до 80 кв. м/курортист;
б) за мотели и къмпинги - от 80 до 100 кв. м/курортист;
в) за хотели от категория с 4 и 5 звезди и за почивни домове - от 120 до 140 кв. м/курортист;
г) за балнеосанаториуми - от 160 до 200 кв. м/курортист.
(2) Курортните територии и курортните комплекси се застрояват съобразно следните препоръчителни и пределно допустими нормативи, отнесени към нето територията (към прилежащите терени или урегулирани поземлени имоти на курортните сгради за настаняване):
1. плътност на застрояване (П застр.) - от 10 до 20 на сто, най-много 30 на сто;
2. плътност на усвояване (П усв.) - от 30 до 40 на сто, най-много 50 на сто;
3. интензивност на застрояване (К инт.) - от 0,3 до 0,6, най-много 1,00;
4. озеленена площ (П озел.) - от 60 до 70 на сто, най-малко 50 на сто.
(3) Отделни урегулирани поземлени имоти за постоянно обитаване в курортните територии на населени места се застрояват съгласно изискванията за жилищни територии с малка височина, плътност и интензивност (Жм) по чл.21.
(4) При обособяване на самостоятелни урегулирани имоти за съществуващи курортни сгради, когато се преструктурират съществуващи курортни комплекси, нормативите за плътност и интензивност на застрояване по ал.2 могат да се завишават съответно до 35 на сто и до 1,2 спрямо площта на урегулирания имот при спазване на нормативите по чл.31, ал.2 и 3.
(5) За определяне на прилежащите терени към съществуващи курортни сгради, респ. на урегулираните им имоти, се спазват пределно допустимите стойности на нормативите по ал.2 и 4 и се ползва начинът в приложение No 1. PAGE_BREAK

Чл.33. (1) Вилните зони, означени като Ов, са територии, предназначени за индивидуален отдих и временно обитаване.
(2) Вилните зони може да се обособяват върху част от територията на населено място или като самостоятелно селищно образувание.
(3) Вилните зони се определят с устройствени схеми и общи устройствени планове на общините, а се устройват и застрояват въз основа на подробни устройствени планове.
(4) Площта на вилните имоти може да заема не повече от 80 на сто от общата площ на вилната зона.
(5) В отделни поземлени имоти във вилните зони, урегулирани с подробен устройствен план, могат да се разполагат при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и норми:
1. магазини и заведения за хранене;
2. сгради за социални, здравни, културни, спортни и други обслужващи дейности;
3. малки хотели с до 40 легла, които не могат да заемат повече от 20 на сто от площта на вилната зона;
4. сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура;
5. бензиностанции и газостанции.
Чл.34. Урегулираните поземлени имоти във вилните зони се застрояват с малка височина, плътност и интензивност при спазване на следните нормативи:
1. максимална плътност на застрояване (П застр.) - 20 на сто;
2. максимална интензивност на застрояване (К инт.) - 0,6;
3. минимална озеленена площ (П озел.) - 60 на сто;
4. максимална височина на вилната сграда - 7,0 м, а до билото на покрива - 10 м.
Чл.35. (1) Земите за земеделско ползване и отдих в крайградските територии (земите по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) в зависимост от степента на застроеност и преобладаващия характер на ползване и в съответствие с предвижданията на общите устройствени планове на общините или на общите устройствени планове на градовете могат:
1. да променят предназначението си като вилни зони;
2. да променят предназначението си като жилищни зони;
3. да запазват предназначението си като земеделски земи.
(2) В случаите по ал.1, т.1 и 2 се определят граници на територията за промяна на предназначението на земеделските земи, а устройството и застрояването в тези граници се определят от изискванията за устройство и застрояване на вилни зони (Ов) или от изискванията за устройство и застрояване на жилищни зони с малка височина, плътност и интензивност (Жм) въз основа на одобрени подробни устройствени планове.
(3) Когато земи за земеделско ползване и отдих променят предназначението си и се обособяват като вилна зона, с подробния устройствен план регулационните линии на поземлените имоти се прокарват по техните граници, установени с кадастрална карта (кадастрален план), без да се спазват определените размери за лице и площ на вилни имоти, но като се държи сметка за осигуряване на необходимите улици и обслужващи обекти.
(4) В случаите по ал.1, т.3 устройството и застрояването на земите се осъществяват при спазване изискванията на Наредба No 2 от 1998 г. за застрояване в земеделските земи (ДВ,бр.48 от 1998 г.).

Чл.36. (1) Озеленените територии, означени като (Оз), в населените места, селищните образувания и извън тях в територията на общините се определят с общите и подробните устройствени планове в зависимост от климатичните и почвените условия, конфигурацията на терена, екологичните и рекреационните изисквания и формират зелената система в общините.
(2) Зелената система включва обществените озеленени площи, в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове. Те са предназначени за широко обществено ползване и са основа на зелената система.
(3) Допълващи озеленени площи в зелената система са:
1. озеленените площи за специфично ползване, които включват гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници;
2. обслужващите озеленени площи, които включват озеленените площи в имотите за жилищни, вилни, курортни, спортни, обществени, производствени и други сгради и комплекси; те се нормират с нормативите за устройство на имотите.
Чл.37. (1) Нормативите за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина са, както следва:
1. за градове от 100 хил. до 400 хил. жители - 20 кв. м/жител;
2. за градове от 70 хил. до 100 хил. жители - 18 кв. м/жител;
3. за градове от 10 хил. до 70 хил. жители - 12 кв. м/жител;
4. за градове от 5 хил. до 10 хил. жители - 8 кв. м/жител;
5. за градове до 5 хил. жители - 4 кв. м/жител.
За много големи градове с над 400 хил. жители необходимата площ се определя с общия устройствен план.
(2) Площта на крайградските паркове и горските паркове се препоръчва да се определя, като се ползва следният норматив: за 12 на сто от населението на града, което едновременно ще ги посещава, се полагат по 1000 кв. м/посетител.
(3) Площта на терена за гробища за населените места се определя при спазване на следните нормативи:
1. за големи градове от 100 хил. до 400 хил. жители - 2,70 кв. м/жител;
2. за средни градове от 30 хил. до 100 хил. жители - 2,25 кв. м/жител;
3. за малки градове от 10 хил. до 30 хил. жители - 2,05 кв. м/жител;
4. за много малки градове до 10 хил. жители - 1,30 кв. м/жител;
5. за много големи села над 5 хил. жители - 1,30 кв. м/жител;
6. за големи села от 2 хил. до 5 хил. жители - 1,40 кв. м/жител;
7. за средни села от 1000 до 2 хил. жители - 2,90 кв. м/жител;
8. за малки села от 200 до 1000 жители - 4,00 кв. м/жител;
9. за много малки села до 200 жители - 4,00 кв. м/жител.
За много големи градове с над 400 хил. жители необходимата площ се определя с общия устройствен план.
(4) При гробищата се предвижда допълнително площ най-малко по 0,50 кв. м/жител за изолационна зеленина, която се включва в границите на площадката или на площадките, разпределена пропорционално на площта им.
(5) Местоположението и големината на другите видове озеленени площи за специфично ползване се определят с устройствените планове според конкретните условия във всяка община.
Чл.38. (1) В обществените озеленени площи (паркове и градини) могат да се разполагат малки покрити обслужващи обекти (кафенета, сладкарници, обекти за забавни игри, за художествени и хоби дейности), както и преместваеми търговски обекти по чл.56 ЗУТ, които не нарушават екологичните, рекреационните и естетичните качества на озеленените площи и са предвидени в одобрения устройствен проект на парка.
(2) Обектите по ал.1 могат да имат разгъната застроена площ не по-голяма от 100 кв. м и да заемат не повече от 1 на сто от територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2 на сто от територията на паркове и градини с площ под 3 ха.
(3) В обществените озеленени площи (паркове и градини) могат да се разполагат и открити обекти за културни развлечения и забави (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, открити изложбени площи, мемориални обекти и др.п.) съгласно предвиждането на одобрения устройствен проект на парка.
(4) В обществените озеленени площи могат да се урегулират реституирани поземлени имоти на граждани, в които се допуска изграждането само на обектите по ал. 1, 2 и 3, съвместими с основната функция на обществените озеленени площи и предвидени в одобрения устройствен проект на парка, като озеленената площ в имотите не може да бъде по-малко от 30 на сто. PAGE_BREAK

Чл.39. (1) Площта на териториите за спорт и развлечения в населените места и в крайселищната им територия се определя, като се спазват следните нормативи спрямо броя на населението:

(2) Местоположението на териториите и обектите за спорт се определя с устройствените планове, като при съчетаването им с обществените (публичните) озеленени площи те не се считат за паркови озеленени територии и не се включват в нормативите за паркови територии по чл.37.
(3) В курортни територии към населени места и в курортни комплекси, както и в промишлени територии видовете обекти за спорт и техните площи се определят по специално задание с устройствените планове.
(4) Минималната озеленена площ в териториите за спорт и развлечения е 20 на сто от площта на територията (на урегулирания поземлен имот).
Чл.40. Площта на отделните видове спортни обекти и терени се определя съгласно Нормите за проектиране на спортни сгради и съоръжения (публикувани в "Нормативна база на проектирането и строителството" - специализирано издание на Комитета по териториално и селищно устройство, 1989 г.).

Чл.41. (1) Територии с културно-историческо наследство са:
1. териториите със статут на групови паметници на културата, както и териториите на паметници на парковото и градинско изкуство, културни ландшафти и исторически места, определени при условията и по реда на ЗПКМ;
2. обособените територии в границите на населените места, съдържащи урегулирани имоти с паметници на културата;
3. охранителните зони на паметниците на културата - единични и групови, определени по реда на ЗПКМ.
(2) Териториите и охранителните зони на културно-историческото наследство се определят с устройствени планове и съобразно разпоредбите на ЗПКМ.
(3) За териториите и охранителните зони по ал.1 се прилагат специфични правила и нормативи за устройство към устройствените планове.
Чл.42. Археологическите обекти се опазват и устройват съобразно следните режимни изисквания за териториите им, определени със специални проучвания:
1. за територии с режим "А" на археологически обекти не са допустими благоустройствени, строителни, селскостопански, мелиоративни и други дейности, които биха нарушили целостта на почвения слой, като се допуска използването на земята като пасище;
2. за територии с режим "Б" на археологически обекти не са допустими изкопни работи, дълбочинна обработка на почвата, засаждане на дървета и култури с дълбока коренова система, като се допуска плитка обработка на почвата (оран) до 0,25 м;
3. за територии с режим "В" на археологически обекти не са допустими изкопни работи, несвързани със селскостопанските работи, като се допускат селскостопански дейности при условията на чл. 18 ЗПКМ;
4. за територии с режим "Г" на археологически обекти се разрешават всички дейности, като тези, свързани с изкопни работи, се съгласуват с органите, които следят за опазване на културно-историческото наследство при условията и по реда на ЗПКМ.

Чл.43. (1) Териториите от разновидност "смесена централна зона" са територии на населените места, предназначени за многофункционално ползване и означени като (Ц).
(2) В териториите от разновидност "смесена централна зона" съгласно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и нормативи могат да се изграждат:
1. административни и делови сгради;
2. сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности;
3. търговски и други обслужващи сгради и комплекси;
4. жилищни сгради, в т.ч. със смесено предназначение;
5. хотели и заведения за хранене и развлечения;
6. сгради за безвредни производствени и занаятчийски дейности;
7. бензиностанции, газостанции и надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили;
8. сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
(3) В териториите от разновидност "смесена централна зона" се устройват открити представителни площадни пространства, пешеходни зони, паркове и градини.
Чл.44. (1) Застрояването в територии от разновидност "смесена централна зона" може да бъде в отделни урегулирани имоти или комплексно (групово) застрояване, като се предвижда предимно свързано и при спазване на условията, определени в чл.26 ЗУТ.
(2) В урегулираните имоти на територии от разновидност "смесена централна зона" при спазване на санитарно-хигиенните и противопожарните и другите технически изисквания и норми се допуска допълващо застрояване с изключение на второстепенни постройки в много големите и големите градове.
(3) За нови сгради и при промяна на функционалното предназначение на съществуващи сгради в територии от типа "смесена централна зона" задължително се осигуряват необходимите места за гариране и/или паркиране съгласно Нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места (отпечатани в Бюлетин за строителство и архитектура (БСА), бр.11-12 от 1989 г.; изм.,бр.6 от 1994 г. и бр.1 от 1995 г.) и изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗУТ. При прилагане на изключенията по чл.43, ал.2 ЗУТ за отделни сгради се допуска необходимите места да се намаляват наполовина, а когато е невъзможно да се спази и това изискване, се променя функционалното предназначение на новата сграда.
Чл.45. (1) Урегулираните имоти за жилищно, обществено или смесено предназначение в територии от разновидност "смесена централна зона" се устройват и застрояват по нормативи, установени с подробните устройствени планове и съобразени със следните препоръчителни и пределно допустими стойности:

(2) С подробните устройствени планове в населените места според конкретните условия и особености могат да се предвиждат стойности на показателите на застрояване, които излизат извън диапазона на препоръчителните стойности, но не могат да се предвиждат стойности над, съответно под пределно допустимите стойности.
(3) За осигуряване на необходимите озеленени площи по ал.1 озеленени площи може да се изграждат и върху подземното застрояване извън очертанията на сградите.
(4) Плътността на подземното застрояване може да достига до 100 на сто в много големите и големите градове, до 90 на сто в средните градове и до 70 на сто - в малките и много малките градове и селата.
(5) Стойностите на интензивността на подземното застрояване при средно и високо надземно застрояване в "смесена централна зона" (К подз.), като се изключат подземните паркинги и гаражи, могат да бъдат най-много 0,5 пъти от стойностите на интензивността на застрояване (К подз. І 0,5 К инт.).
(6) При комплексно (групово) застрояване в "смесена централна зона" стойностите на показателите се отнасят общо за територията с комплексно застрояване. PAGE_BREAK

Чл.46. (1) Обектите за обществено обслужване осигуряват следните видове основни граждански, обществени и социални дейности:
1. образование;
2. здравеопазване и социални грижи;
3. култура;
4. религия;
5. административни услуги;
6. търговия, обществено хранене и битови услуги;
7. други общественообслужващи дейности.
(2) С устройствените планове обектите за обществено обслужване се предвиждат във:
1. жилищните, производствените, курортните, вилните и смесените територии като отделни обекти в урегулирани имоти с обслужващо значение за съответната територия;
2. самостоятелни територии за научни, учебни, здравни, търговски и други комплекси с обслужващо значение за целия град.
(3) Местоположението на общественообслужващите обекти се определя с устройствените планове, като се осигурява необходимата близост до обслужваното население.
Чл.47. (1) Необходимата площ на терен, предназначен за детско заведение, се определя със следните нормативи:
1. за яслени групи - по 25 кв. м/дете и по изключение във вече усвоени жилищни територии - по 20 кв.м/дете;
2. за градински групи - по 35 кв. м/дете и по изключение във вече усвоени жилищни територии - най-малко по 25 кв. м/дете.
(2) Максимално допустимите плътност и интензивност на застрояване в терена за детски заведения са съответно: П застр. - 30 на сто, и К инт. - 0,6, а минимално необходимото озеленяване П озел. е 40 на сто.
Чл.48. (1) Необходимата площ на терен, предназначен за училище в новоусвоявани територии, се определя с норматив по 25 - 30 кв. м/ученик, като най-малкият терен за училище е 0,5 ха.
(2) Необходимата площ на терена за колежи и за учебно-производствени обекти с интернати в новоусвоявани територии се определя с норматив по 50 - 60 кв. м/ученик.
(3) Най-малката площ на терен за училище в усвоени градски територии се определя с норматив по 8 кв. м/ученик за училища с капацитет над 16 класни стаи и по 12 кв. м/ученик - за училища с капацитет до 16 класни стаи.
(4) Максимално допустимите плътност и интензивност на застрояване в терена за училище са съответно: П застр. - 40 на сто, и К инт. - 1,2, а минимално необходимото озеленяване П озел. е 20 на сто.
(5) Обхватът на децата за обучение в общински и държавни училища и в детски заведения се определя след проучвания и прогнози като част от заданието за проектиране на общия устройствен план на населеното място и се приема с решение на общинския съвет, съгласувано с Министерството на образованието и науката.
Чл.49. (1) Необходимата площ на терена, предназначен за учебната част на висше учебно заведение, се определя с норматив по 15 - 30 кв. м/студент.
(2) Необходимата площ на терена, предназначен за жилищната част към висше учебно заведение, се определя по следните нормативи:
1. на терен за общежития - 17 - 20 кв. м/студент;
2. на терен за спорт - 15 кв. м/студент;
3. на терен за обслужване - 15 кв. м/студент.
Чл.50. Необходимата площ на терен за болница в зависимост от броя на болничните легла се определя със следните нормативи:
1. до 200 легла - по 95 - 100 кв. м/легло;
2. от 200 до 400 легла - по 90 - 95 кв. м/легло;
3. от 400 до 800 легла - по 80 - 90 кв. м/легло;
4. над 800 легла - по 75 - 80 кв. м/легло.
Чл.51. (1) Необходимата площ на терен за заведение за социални грижи се определя със следните нормативи:
1. за домове "Майка и дете" - по 40 - 60 кв. м/дете;
2. за домове за стари хора - по 40 - 60 кв. м/обитател;
3. за домове за хора с увреждания - по 70 - 90 кв. м/обитател;
4. за домове за временно пребиваване на хора с увреждания - по 30 - 40 кв. м/обитател;
5. за домове за деца и юноши с физически увреждания - по 80 - 90 кв. м /обитател;
6. за домове за деца и юноши с умствена изостаналост - по 40 - 60 кв. м/ обитател;
7. за социални учебно-професионални заведения - по 60 - 80 кв. м/обитател.
(2) Озеленената площ с открити площадки и съоръжения трябва да заема не по-малко от 40 на сто от площта на терена.
(3) На всеки 8 легла в заведението за социални грижи се полага по едно място за паркиране на леки автомобили, а най-малко 30 на сто от броя на местата се предвиждат за ползване от хора с увреждания.
(4) Максимално допустимите плътност и интензивност на застрояване в терена на заведение за социални грижи са съответно П застр. - 30 на сто, и К инт. - 1,2.
(5) Потребностите от държавни и общински заведения по ал. 1 се определят със заданието за проектиране на общия устройствен план на населеното място и се приемат с решение на общинския съвет, съгласувано с Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.

Чл.52. (1) В землищата извън границите на населените места и селищните образувания устройството и евентуално застрояването на отделни поземлени имоти или групи от имоти е възможно, ако такова е допустимо според действащите специални нормативни актове, ако е предвидено в общ устройствен план по чл.105 ЗУТ, когато има такъв, и ако за тези имоти е одобрен подробен устройствен план по чл.109 или чл.111 ЗУТ.
(2) С устройствените планове по ал.1 се определят:
1. територии за природна защита;
2. други територии с особена териториалноустройствена защита по чл.10, ал.2 и § 5, т.4 ЗУТ;
3. територии с превантивна устройствена защита по чл.10, ал.3 и § 5, т.5 ЗУТ;
4. територии за земеделие, в т.ч. и такива, чието предназначение не може да се променя;
5. територии за горскостопанска дейност, в т.ч. и такива, чието предназначение не може да се променя;
6. територии под вода;
7. територии за рекултивация и възстановяване;
8. резервни територии за развитие на урбанизирани територии;
9. територии за изграждане на обекти и съоръжения с различно предназначение.
(3) При условията на ал.1 в землищата извън границите на населените места е възможно да се изграждат:
1. селскостопански обекти;
2. горскостопански обекти;
3. промишлени и складови обекти;
4. транспортни обекти и съоръжения;
5. обекти и съоръжения на техническата инфраструктура;
6. рекреационни и туристически обекти;
7. спортни обекти и съоръжения;
8. търговски и обслужващи обекти;
9. здравни обекти;
10. обекти със специално предназначение;
11. историко-мемориални обекти.
(4) Обекти за постоянно обитаване и обекти за временно обитаване и отдих (вилни сгради) се изграждат в границите на населените места и на селищните образувания и по изключение - като самостоятелни обекти извън границите на населените места и селищните образувания.
(5) Обекти за постоянно обитаване са допустими и в застроени фермерски дворове съгласно Наредба No 2 за застрояване в земеделските земи.
Чл.53. (1) В земеделски територии за изграждането на обекти по чл.52, ал.3 и 4 е необходима промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи и правилника за неговото прилагане на основание предвиждане на устройствен план. Без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, и при спазване на изискванията на Наредба No 2 за застрояване в земеделските земи.
(2) В горски територии за изграждането на обекти по чл.52, ал.3 и 4 е необходима промяна на предназначението и изключване на земите от горския фонд съгласно Закона за горите и правилника за неговото прилагане на основание - предвиждане на устройствен план. Без промяна на предназначението на земи от горския фонд могат да се изграждат обекти, чиито функции са свързани с горскостопанската дейност, и при спазване на изискванията на Наредба No 18 от 1999 г. за нормативи за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.89 от 1999 г.) и на Наредба No 19 от 1999 г. за строителство в горите и земите от горския фонд (ДВ,бр.89 от 1999 г.).
(3) В нарушени територии се провеждат мероприятия за ландшафтно възстановяване и рекултивация на средата въз основа на подробни ландшафтноустройствени планове и технико-устройствени проекти. Изграждането на обекти по чл.52, ал.3 и 4 е възможно след промяна на предназначението на земята на основание предвиждане на устройствен план.
(4) В защитените територии с културно-историческо наследство необходимите и допустимите устройствени дейности се осъществяват при условията и по реда на ЗПКМ.
(5) В защитените територии за природозащита мероприятията по опазване на природната среда и необходимите и допустимите устройствени дейности се осъществяват въз основа на плановете за управление и устройствените планове, както и на техническите планове и проекти съгласно Закона за защитените територии.
(6) В територии в обхвата на санитарно-охранителните зони около водоизточниците на питейни и минерални води и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване необходимите и допустимите устройствени дейности, в т.ч. допустимото застрояване, се съобразяват с изискванията на Наредба No 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ,бр.88 от 2000 г.).
(7) В крайбрежната зона с особена териториалноустройствена защита съгласно чл.10, ал.2 ЗУТ необходимите и допустимите устройствени дейности се съобразяват с изискванията на Наредба No 2 от 1995 г. за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на Черноморското крайбрежие (обн.,ДВ,бр.16 от 1995 г.; изм. и доп.,бр.24 от 2000 г.) и със специфичните правила и нормативи, определени с устройствени схеми и планове.
(8) В територии в обхвата на пътищата (от републиканската пътна мрежа и общинските пътища), в пространството между земното платно и ограничителните строителни линии от двете им страни, проведени от оста на пътя на 50 м при автомагистрали, на 25 м при пътища от републиканската пътна мрежа и на 10 м при общинските пътища, в съответствие със Закона за пътищата и правилника за неговото прилагане могат да се изграждат търговски обекти, мотели, бензиностанции и газостанции, сервизи, площадки и съоръжения за поддържане на пътищата и подземни проводи на техническата инфраструктура.
(9) В територии в обхвата на енергийни мрежи и обекти необходимите и допустимите устройствени дейности се съобразяват с изискванията на наредбата за сервитутните зони на енергийните обекти по чл.60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Чл.54. При изграждането на обектите по чл.52, ал.3 и 4 в поземлените имоти в земеделски, горски, нарушени и защитени територии се спазват изискванията за разстояния от границите на съседните поземлени имоти по общия ред съгласно чл.35, ал.2 ЗУТ независимо от това дали съседните имоти са предвидени за застрояване или за други нужди без застрояване.
Чл.55. (1) При промяна на предназначението на група съседни поземлени имоти с обща площ над 30 дка в територия, предвидена с общ устройствен план за застрояване, се изработва и одобрява подробен устройствен план за цялата територия.
(2) Когато няма общ устройствен план, подробният устройствен план по ал.1 се придружава с обосновка за социално-икономическата, технико-устройствената и екологичната допустимост на предлаганото застрояване. PAGE_BREAK

Чл.56. (1) Според транспортно-комуникационните си функции и значение улиците в населените места и селищните образувания се разделят на класове съгласно чл.77 ЗУТ.
(2) В зависимост от административно-стопанското си значение пътищата се разделят на републикански и местни съгласно чл.3 от Закона за пътищата.
(3) Извън класификацията по ал.1 и 2 са селскостопанските и горските пътища, които осигуряват достъп до поземлените имоти в земеделските и горските територии.
Чл.57. (1) Местоположението, трасетата и устройството на пътищата и улиците се определят въз основа на устройствените схеми и планове и специализирани комуникационно-транспортни схеми, планове и проекти.
(2) За улици в населените места или в части от населени места с много тежки теренни и други специфични условия изключения по чл.80, ал.4 и чл.81, ал.2 ЗУТ се допускат въз основа на задание, прието от общинския съвет по предложение на общинския експертен съвет, както следва:
1. широчината между регулационните линии на обслужващите улици, предвидени без тротоари, може да се намалява от 6 на 5,5 м;
2. широчината на пешеходните алеи може да се намалява от 2,25 на 2,0 м;
3. широчината на тротоарите за пешеходци може да се намалява от 1,5 на 1,20 м;
4. широчината на